Народното събрание прие на 30 септември промени в Гражданския процесуален кодекс, (както и в Кодекса на международното частно право, Законът за съдебната власт и др.) които за пръв път дават на журналисти, граждански активисти и учени оръжие срещу дела, заведени само за да ги накарат да млъкнат и да не публикуват и да не развиват теми, свързани с увреждане на обществото от действия на някои лица. Законът има сериозни добри страни, но пропуска най-важното – наказанието за този, който съди със злоупотреба.
Промените са обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 92 от 6 октомври 2026 г. Те въвеждат европейска директива – 2024/1069, известна като анти-SLAPP директива. SLAPP е английско съкращение за „стратегически съдебни дела срещу публичното участие“, у нас наричани „дела-шамари“. България закъсня: срокът изтече на 7 май 2026 г.
Кого пази директивата
Защитата не е само за журналисти. Директивата изрично изброява журналисти, издатели и медии, хора, подаващи сигнали за нарушения, защитници на правата на човека, неправителствени организации, синдикати, художници, изследователи и учени. Не се изисква журналистическа карта: журналистика правят и блогъри, и всеки, който публикува самостоятелно.
Защитени са и хората около тях – адвокатите, близките, интернет доставчиците, издателствата и печатниците, които могат да бъдат съдени само защото са помогнали на целта на дело-шамар.
Условието е едно: човекът или организацията да е казал или направил нещо по въпрос от обществен интерес. В българския закон това е наречено „публично участие“ – всяко изявление или дейност при упражняване на свободата на словото, на изкуствата и науката, на събранията и сдруженията.
Защитата не е безусловна. Директивата предупреждава, че съдът не бива да я прилага, когато участието не е добросъвестно – например когато ответникът нарочно е разпространявал дезинформация или измислени твърдения, за да навреди на ищеца.
ЛЪЖЛИВИТЕ “очернящи” публикации НЕ СА ЗАЩИТЕНИ от новия закон.
Какъв обществен интерес стои зад закона
Целта на новия закон е не комфортът на журналистите, а гарантирането на среда за живот и развитие на свободния обществен дебат.
Според директивата, здравата демокрация изисква хората да могат да участват в дебата без неоправдан натиск от властта или от други силни фигури – български или чужди.
Делата-шамари не се водят за правосъдие, а за мълчание. Силен ищец – фирма, политик, лобистка група – съди по-слабия не за да спечели, а за да го изтощи с пари, време и страх. Резултатът е самоцензура: темата, засягаща неудобни истини за ищеца и неговото противообществено поведение не излиза / не се развива, защото авторът се бои от следващото дело. Така публичният интерес губи два пъти – разследванията за корупция, околна среда, здраве и злоупотреба с власт не стигат до хората, а съдилищата се товарят с дела, които никой не иска да реши по същество.
Българският закон определя „въпрос от обществен интерес“ като въпрос, който може да засегне правата и интересите на обществото, например:
основни права, здраве и безопасност, околна среда, климат;
дейността на публични фигури в държавата и в частния сектор;
въпроси, разглеждани от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и от местното самоуправление;
сигнали и публична информация за корупция, измама и други престъпления или нарушения;
защита на ценностите на Европейския съюз и на Конституцията, включително борбата с дезинформацията.
Личният живот на публичните фигури не влиза автоматично в тази рамка: директивата ясно казва, че любопитството към подробности от личния живот не е обществен интерес. Публикуването на “пикантерии”, касаещи не обществения резултат, а личния живот на публични личности, НЕ Е “публично участие” и НЕ СЕ ЗАЩИТАВА от новия закон.
Как директивата защитава хората и обществения интерес
Директива 2024/1069 работи на три нива: щит за ответника, наказание за злоупотребяващия ищец и защита от дела в чужбина.
Защитата:
Ранно отхвърляне. Съдът може още в началото да отхвърли явно неоснователен иск. Тежестта да докаже, че искът има основание, и трябва да бъде разгледан от съда, е върху ищеца.
Гаранция. Съдът може да задължи (по искане на ответника), ищецът да обезпечи очакваните разноски на ответника, така че той да може ефективно да се защити в започнатото дело.
Подкрепа. Сдружения, синдикати и други организации с интерес да пазят свободата на словото могат да подкрепят ответника в процеса.
Наказанието за неоснователен иск:
Пълни разноски. Ищец, който е започнал делото си без основателна причина, може да бъде осъден да плати всички разходи на ответника, включително пълния адвокатски хонорар (освен ако е прекомерен). Тази мярка, само о себе си е недостатъчна, и не изпълнява препоръките на Директивата. Мярката в същия обем винаги е съществувала в българския закон. За да се изпълни Директивата в тази й част, следва законодателят да предвиди, отделно от присъждането на разноски и евентуално обезщетяване на ответника (в случай на отхвърляне на претенциите на иска), ищецът да понася и други неблагоприятни последици, които да го мотивират да не злоупотребява в бъдеще по подобен начин.
Възпиращи санкции. Съдът може да постановява обезщетение за вреди, понесени от ответника от делото - шамар, както и е задължен да публикуване на решението, в интернет - страницата си.
Решения по дела - шамари, постановени в чужбина:
Решение на съд от трета държава, постановено в дело-шамар срещу гражданин на държава от ЕС, трябва да не се признава.
Пострадалият може да търси обезщетение в собствената си държава за дело, заведено от ищец извън ЕС в чужд съд.
Директивата изисква още: информация на едно място за правата и помощта, публикуване на решенията и събиране на данни. Задължителна е само за трансгранични дела, но държавите могат да я разпростират и върху вътрешните. България го направи.
Българските съдилища са тези, които трябва да решават компетентни по искове за вреди, предявени от лице от България, във връзка с участието му като ответник в дела, водени поради публичното му участие, в съд на държава, която не е членка на Европейския съюз, когато ищецът по тези дела е лице с местоживеене извън Европейския съюз.
Ако има искане пред български съд за изпълнение на решение на чужд съд по дело, водено извън ЕС и ЕИП, срещу ответник от България (или друга страна от ЕС) заради негово публично участие, българският съд има право да НЕ ДОПУСНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО, ако прецени, че делото е било неоснователно, или е злоупотреба с право на иск. Това е особена гаранция за защита на ответник по дела-шамари, която му дава възможност да не понесе неблагоприятни за него последици, дори ако са присъдени от съд, ако нашият съд прецени така.
Колко от защитата стига до българския закон
Законът изгражда щита, но почти не докосва наказанието. Това е най-кратката оценка на новата глава 33б в ГПК.
Постиженията на новия закон:
Правилата важат за всички граждански и търговски дела, не само за трансграничните.
Ответникът може да поиска иск срещу него да бъде отхвърлен като очевидно неоснователен, още в началото на делото.
Съдът проверява осем показателя за дело-шамар – от неравенството в силите и прекомерната цена на иска до заплахи, множество дела и умишлено насочване срещу човека вместо срещу фирмата.
Не може да се обезпечава иск в такова производство без убедителни писмени доказателства, а ответникът може да иска обезпечение на разноските, които ще понесе за да се защитава.
Решенията се публикуват, ВСС събира данни, а адвокати могат да помагат безплатно.
Български съд може да разглежда искове за вреди от дела в трети държави.
Какво липсва: наказанието. Ищец, който е водил дело-шамар и го е загубил, не рискува повече от всеки друг загубил ищец. Затова законът пази ответника, но не разубеждава силния ищец, да опита отново.
Какво е пропуснато и какво е сбъркано
Пропуснато е всичко, което би направило делата-шамари скъпи за този, който ги завежда:
няма глоби или други санкции, нито обезщетение за вреди – предвиден е общия ред за отделен иск;
няма единно място, където ответникът да научи за правата и помощта си;
няма законова уредба за финансова или психологическа подкрепа и обучение на съдии и юристи, които Директивата препоръчва;
няма защита срещу обезпечение, наложено преди делото, когато ответникът още не може да каже, че е жертва на дело-шамар.
Постановено неправилно, или рисково:
Краен срок. Искането за ранно отхвърляне може да се прави само до първото заседание, а директивата говори за „най-ранен възможен етап“. Признаците на злоупотреба често се виждат по-късно. По вече образувани дела срокът е по-дълъг, отколкото по новите.
Имена на позорния стълб. Всеки загубил ищец се публикува (с името си) за 10 години, дори да не е злоупотребил (не всеки неоснователен иск е злоупотреба). Това е мярка по-строга от предвиденото в директивата.
Подкрепа от организации. Граждански организации могат (според българския закон) само да представят документи и доказателства, и то ако са само в обществена полза, или ответникът е техен член. Тази защита е по-малка от предвидената в Директивата: тя допуска пълноценна подкрепа в процеса. Предвиденото в българския закон повтаря отдавна съществуващи у нас процесуални възможности (в тази част, законът реално не прилага Директивата).
Какво още трябва да се промени
- ГПК. Нова разпоредба, която при установена злоупотреба да позволява да се присъдят всички разноски на ответника и да се наложи на ищеца съразмерна глоба, например процент от цената на иска. Отпадане, или удължаване на срока „до първото заседание“. Изслушване на ответника преди обезпечение срещу него. По-широка роля на организациите, имащи отношение към ответника и делото – напр. да могат да се присъединяват ато страни в процеса.
- Закон за задълженията и договорите. Изрична отговорност за вредите от злоупотребително дело, евентуално - въвеждане на облекчени процедури за пострадалия.
- Закон за правната помощ и Закон за адвокатурата. Публично финансирана помощ за ответници по дела-шамари, не само добра воля на адвокатите за предоставяне на защита без възнаграждение; единен информационен портал за процедури свързани с дела-шамари, например при Министерството на правосъдието.
- Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс, Закон за административните нарушения и наказания. Да се въведат санкции срещу лица, които доказано са злоупотребили с дело-шамар.
- Закон за защита на лицата, подаващи сигнали. Ясна връзка с глава 33б в ГПК. Директивата изисква да важи защитата по двата акта.
